За последните години много неща се промениха в туристическия бизнес в България. Започнаха да се организират чартърни ваканции до доста дестинации, някой от които близки, а други една идея по-екзотични. Днес да отидеш на почивка в Дубай или да си купите евтини самолетни билети до Малдивите не е нещо непостижимо за много хора. Цените на подобни почивки паднаха, защото нашите туроператори вече могат да си позволят да ангажират чартърни полети, да купуват по-големи пакети от самите хотели.

Българинът вече има повече пари, за да пътува, а и му се налага да харчи по-малко, за да го направи. Ако отидете например в Халкидики, ще видите, че там е пълно с българи. Така е и в Анталия, Мармарис, Тасос и редица други места.

Това, което се опитвам да кажа е, че макар и всички да сме черногледи, държавата лека полека мърда напред и хората изкарват повече пари. Разбира се и разходите нарастват.

Спомням си обаче една сентенция на мой преподавател в УНСС. Ако изкарваш 100 лева и хляба струва 1 лев, а някой в Германия изкарва 1000 лева, но плаща 10 лева за хляб, той живее по-добре. Защото макар разходите за оцеляване да са пряко свързани с доходите, с тези 1000 лева германеца може да задели 200, за да си купи нов автомобил, който и в България и в Германия струва едни и същи пари.

Всъщност това се променя в България. Цените нарастват, доходите също, макар и не колкото ни се иска. Но за нас вече не е проблем да почиваме на по-екзотични места, за нас не е проблем да отскочим през уикенда до Солун или Белград. А това до преди 13 години бе немислимо.

Разбира се, това не важи за всеки един жител на държавата, може би дори не и за мнозинството, но нещата се променят към добро. Бавно, но се променят.

Няма подобни статии.