Когато тръгваш на море, винаги си проверявай колата в сервиз. Това вече ще свети в главата ми като неонова реклама на бар. Също така и “винаги си записвай номера на пътна помощ в мобилния, за да може да им се обадиш”. Всичко това може и да ни е ясно, но никога не се сещаме, когато тръгнем на път. И така, перфектната почивка беше резервирана, бях качила две приятелки в колата и живота беше хубав, докато не започна да свети червена лампичка. Тъй като знам, че когато свети червена лампичка нещо не е наред, реших да се обадя и да попитам. В забавни разговори мина още един час и както говорех, колата спря, просто спря. На пътя естествено, далече от бензиностанция, място за хранене и каквито и да е следи от цивилизация. Естествено, батерията ми беше почти паднала от безсмислените разговори, които бях водила. Пътна помощ, извика една от приятелките ми. Аз погледнах през прозореца и, разбира се не видях пътна помощ. Е, време беше да им се обадим. Да, ама не. Нямахме им телефона. След известно колебание аз включих лаптопа, за да погледна в интернет. Интернет на забутано място никога няма. Разбира се имах мобилен интернет. Връзката както можете да се досетите беше ужасно бавна, но все пак успях да намеря пътна помощ. Обадих им се. Дойдоха доста бързо. Казаха ми, че ми е спукана гума. Смениха я, платихме им и продължихме. Бяха много мили и не ни се смяха, как не сме проверили очевидното. И оттогава винаги имам записан номера на пътна помощ и винаги минавам през сервиз с колата, преди да тръгна на път. И винаги гледам дали някоя от гумите не е спаднала. Не е много тръдно, но спестява много главоболия.

Няма подобни статии.