Повечето хора имат грешна представа за себе си. Те са или неотразимо красиви, или изключително умни, или божествено талантливи.

В първия случай тези хора изглеждат като нарисувани от човек с Паркинсон, но облечени “по последна мода”. Те не различават ехидното подсмихване от обикновената усмивка. За тях всяко внимание е важно. Когато се обърнат след тях по улицата те си мислят “Всички ме желаят”, а обръщащият се си мисли “Господи, от къде изпълзя това недоразумение”.

Вторият тип са хора, които по един или друг начин са получили сносно образование, прочели са пет-шест книги през живота си, гледат “National Geographic”, но просто не им достига ужасно много потенциал за да бъдат интелигентни. Базата им за сравнение е с още по-тъпи от тях. За тях важи максимата ” По-добре първи на село, от колкото последен в града “. Те всячески се опитват да впечатлят още по-глупавите си приятели с информация от типа “Знаете ли, че…”. Но тези хора са достатъчно интелигентни да не се срещат с по-умни от тях и си живеят блажено сред всякакви субекти с IQ под 90.

Третият типаж са най-интересни. Те никога не са признати, винаги са прецакани от съдбата или са жертва на световната конспирация. Тези хора се изживяват като идеала на социалистическото общество- всестранно развити личност. Те пишат, рисуват, свирят на някакъв инстумент или пеят. За тях това, което са създали е като “touched by angel”. Няма как да е другояче. Те никога не са чели нещо друго освен написаното от тях, как да разберат, че “творчеството” им не струва. Мислят си, че картините им са уникални, а всъщност не всеки, който нарисува нос на челото е Пикасо. Музиката им е толкова посредствена, че дори ” Мила моя мамо” е като композирана от Густав Малер. “Божествено талантливите” са самотници, не излизат, защото светът не е достоен за тях. Всъщност най-арт, което правят е да не се къпят.

Общото между тези типажи е кривото огледало. Няма начин да не сте чували родители , които казват на децата си, че те са “най” – най-красивите, най-умните или какво да е друго “най”. Така тези деца израстват само с объркани представи, гледайки се цял живот в криви огледала.

Ясно е, че всеки иска да бъде с велика цел, но за някои най-голямото им призвание е да перат мръсните чорапи на съпрузите си или да са кофражисти.

Няма подобни статии.