Скоро отмина поредната кандидатстудентска кампания. Горе-долу критерият за прием беше просто положителна оценка. Местата са с 7000 повече от броя на абитуриентите, за тази година. Затова започнах да си задавам въпроси: Имаме ли нужда сервитьорката, която ни поднася кафето, да е висшистка?

Другият въпрос е: Наистина ли висшето образование трябва да е самоцел, без значение от реализацията и амбициозността на студентите, т.е. за да си гордост на родата, необходимо ли е да си с висше?

На първия въпрос, отговорът е кратък- Не, не е нужно да има тапия от университет, за да сервира кафе. Дори е препоръчително да няма. Така поне би могла да се наслади на работата си, а не да се чувства прецакана от живота, че тя, бакалавърката по философия на икономиката ( един Господ знае какво всъщност правят тези специалисти ) ми сервира кафе. А знае ли човек, тогава може и да се усмихне.

За втория въпрос е спорно от къде идва внушението, че дипломата е гаранция за успех и престиж. Това звучи малко като човекът, който не бърза за автобуса, защото билета е в него. Може би това произлиза от комунистическото „Учи, за да не работиш”, но все пак тогава имаше разпределения. Още преди да завършиш си сигурен, че ще си намериш работа. Не знам, но просто съм сигурна, че висшето образование е въздух под налягане (простете баналното сравнение). Много от кандидат-студентите отиват на изпит „заредени”, кои с добре познатите „пищови”, кои с последните постижения на техниката, но и в двата случая „изгърмяват”. Броени минути след обявяването на темите се завиват дълги опашки пред квесторите. Тези кандидат-студенти са научили от 1 до 10 теми и за лош късмет, ното една от тях не се е паднала, затова предават празни листи.

Какъв е изводът?

Необходима е здрава реформа във висшето образование. Намаляване на местата, оптимизиране на специалностите и осъвременяване на учебния материал. Така ще се влизат хора, които не просто искат да имат „вишо” (което от една страна е лошо, ще има все по- малко бисери покрай кандидатстудентските кампании). Нивото ще се вдигне, а в университетите ще са хора, които искат да са там, а не такива, които се чудят как да поживеят още няколко години на гърба на родителите си.

Все пак не всичко е лошо. Излизат много добри специалисти, които се реализират успешно в сферата, в която са завършели. Това са умните, талантливи, млади и амбициозни хора, но за да могат повече такива да намерят място в нашите университети е необходимо да се пресее плявата.

Няма подобни статии.