Потребността от повече знания и информироност е вродена човешка потребност. От зората на човечеството хората са искали е да научат какво се случва около тях, в съседското племе, в другите страни и континенти. Това ги е подтиквало да търсят различни средства новините за събитията да стигат по възможно най-бързия начин до тях, да бъдат информирани в максимална степен какво става по света. Първите съобщения между хората на далечни разстояния са били пращани със стрели, пощенски гълъби, или са били използвани димни сигнали. След това се появяват разнообразни информационни средства като телеграфа, телефоните, радиото…  до модерните  средства за комуникация – телевизията, мобилните телефони, интернет.    Като понятие думата телевизия е еклектична – тя произлиза от гръцката  tele - далеч и латинската  visio -виждам. Първите стъпки към осъществяването й можем да открием още в идеята за „camera obscura” в Китай през четвърти век прeди новата ера; след това при оптичната система за отдалечено виждане на Сострат в Гърция през 287г. прeди новата ера; в оптичниия телеграф на Шам във Франция през 1794г. В България подобна идея има в седемтомника на д-р Петър Берон „Панепистемия”, писан в периода 1861-1870г – там откриваме един от първите в света проекти за безкабелно ел.съобщение. През 1880г. португалският професор по физика д-р Адриано де Пайва публикува първата книга, посветена на телевизията.

През миналия век, на 26-ти януари 1926г. шотландският учен Джон Беърд демонстрира пред четиридесет члена на Кралският научен институт движещи се изображения с помощта на конструираната от него телевизионна система от механичен тип. Това е първата в света демонстрация на практически работеща телевизионна комуникация пред публика.

Стартира една нова ера в сферата на информацията. Чрез телевизията хората вече не само чуват, а и виждат почти веднага всяко едно събитие, случващо се дори на другия край на света; научават новините от всяка област – Политика, Спорт, Икономика; добиват нови знания от различни сфери, способни са да „присъстват“ на концерти, опери, дори исторически събития, участват в състезания и т.н. Раждат се и първите предавания в реално време – една нова струя в информационния живот.

България също не изостава от това развитие –  на първи май 1954г. е осъществено официално първото в страната ни предаване по безжичен път, а на седми ноември 1954г.- първото телевизионно предаване на живо. През тази година БТА съобщава на света за появата на телевизията в България.  Нейното официално откриване е направено на 26-ти декември 1959г.

През 1993г.,  у нас се появяват и първите частни телевизии – ТВ ”Родопи” в Кърджали, а по- късно и софийската ”Нова”… и така до днешните многобройни ефирни и кабелни телевизии.

Човек обаче изпитва неутолимата потребност от още по-бърза и мащабна информираност. Именно тази потребност е и предпоставката за следващата медийна стъпка – интернет.

За баща на интернет е считан Тим Бърнърс-Лий – учен от Масачузетския технологичен институт. Думата „интернет” е използвана за пръв път за означаване на глобална компютърна мрежа през месец декември 1974г. в една съвместна публикация на Винтон Сърф, Йожен Далал и Карал Съншайн.   През следващите години идеята за Мрежата се доразвива и бива реализирана в някои тогавашни операционни системи. След първи януари 1983г. мрежата придобива известност в цял Свят. Стартират и първите компании   доставчици на интернет-услуги. На шести август 1991г. е реализиран проектът World Wide Web – или съвкупността от всички съществуващи уеб-сайтове.

Тази информационна  новост  бързо навлезе във всеки един дом, по-бързо дори от телевизията. Причина за това е фактът, че  само с няколко кликвания  човек получава цялата желана  от него информация; открива точно това, което му е необходимо; самият той може да изпраща информация от своя страна, проследява новините от днес, събитията буквално от последният час навсякъде по Света,  има възможност да подбира филмите и телевизионните предавания според личните си предпочитания.

С бързината, обема на съхранената информация и възможността светкавично да научиш това, което ти е нужно – интернет многократно превъзхожда телевизията. Информационната Мрежа спестява време и усилия.

Интернет безспорно има предимство и в перспектива. Като съвкупност от материали, публикации, карти, справочници- има приложение във абсолютно всички сфери.

Телевизията от друга страна все още има място в нашето съвремието. Чрез нея също можем да сме преки участници в моментни събития; тя ни поднася образователни предавания; връща ни в миналото… Интернет е все още предимно приоритет на младите и хората от средната възраст. Представителите на „третата“ възраст в по- голямата си част са все още привърженици на телевизията.  Вероятно още няколко десетилетия ще има място под слънцето и за двете.

Подобни статии:

1. Киното и телевизията диктуват модата и при играчките Причинта да напиша тази статия беше визитата ми в един магазин предлагащ детски играчки и понеже не се бях озовавал...
2. Онлайн обяви, публикуване на визитки, писане на статии в интернет и още много средства за безплатна бизнес реклама. Интернет обяви, онлайн визитки, директории за статии и още много методи за бизнес реклама. Познати са различни методи за рекламиране...
3. Онлайн радио или един безценен източник информация и приятна музика Онлайн радио станциите са един страхотен начин да се поддържате информирани и същевременно да се забавлявате с приятна музика по...
4. Как се забавлява един мъж в Интернет След измислянето на интернет на мъжете вече няма да им е скучно. Това невероятно изобретение позволява на всеки мъж да...
5. Промиване на речно злато като вид хоби Винаги съм се чудил, как може да съществуват толкова странни хобита и как може хората да практикуват нещо толкова странно...
6. Парфюмите като подаръци Специалистите разделят почитателите на парфюми на три типа -  потребители, запознаващи се с новите аромати по страниците на модните списания...
7. Как да пазаруваме в Интернет? Този въпрос си задават много хора, но още повече хора си задават въпросът как да пазаруваме в интернет сигурно или...