Притежаването и използването на персонален компютър налага полагането известни грижи. За разлика от софтуерните проблеми, които не са необратими, физическото занемаряване на системата може да доведе до повреди в хардуера и пълна липса на функционалност на машината. Наред с това, при всяка неизправност, рискуваме да загубим информацията си.

Първата и основна профилактична дейност, която трябва да има предвид всеки сериозен потребител е почистването на компютъра, независимо дали става въпрос за почистване на настолен компютър или за почистване на лаптоп.  Ако компютърът е настолен, почистването можем да извършим сами, без да се налага посещение в сервиз за компютри. Почистването на лаптоп е доста по-сложно и е силно препоръчително да се извършва в сервиз за компютри. Тук ще обърнем внимание на почистването на настолен компютър.
За да почистим компютъра си сами, са  необходими елементарни технически познания, малко сръчност, и разбира се, трябва да имаме обща представа от компонентите на системата си и да можем да ги открием в кутията.

В настоящата статия ще опиша почистването на стандартна конфигурация, помещавана в стандарта кутия.

За да започнем, е необходимо да разкачим всички кабели от задната част на компютърната кутия и да я поставим на удобно място, например на маса. Първото което ще направим е свалянето на страничните капаци на кутията. С помощта на кръстата отвертка, развиваме 4-те болтчета, които държат капаците на кутията. При някои кутии болтчетата може да са повече, при други може да липсват, а при трети болтчетата може да се развиват на ръка и да не е необходима отвертка.

За максимално добро и бързо почистване е добре да се използва средство за издухване, но се предполага , че в домашни условия не разполагаме с такова и ще използваме обикновена домакинска прахосмукачка. За да можем да отделим добре праха от компонентите, ще използваме мека четка, по която не трябва да има натрупани електрически заряди. Същото се отнася и за нас, защото статичното електричество може да повреди някои фини елементи. Ако искаме да сме сигурно, че няма такова, може да се заземим. Разбира се, при масовите и евтини конфигурации никой не го прави, но е добре да се знае.

След като сме свалили страничните капаци, ако гледката ни порази, издърпваме набързо праха с прахосмукачката, като си помагаме с меката четка. Това не е окончателното обезпрашаване, така че, може да не се престараваме. След като приключим, сваляме всички карти от разширителните слотове – видеокарта, звукова карта, мрежова карта и т.н. Някои или всички от тях може да са интегрирани на дънната платка. Сваляме и RAM паметите. Ако машината е много мръсна, можем да свалим и захранването, твърдия диск и оптичното устройство. Почистваме всички свалени компоненти с помощта на четката и прахосмукачката. Ако видеокартата разполага с активен охладител(с вентилатор), обръщаме по-специално внимание на него. След като ги почистим, ги оставяме настрана и се заемаме със свалянето на охлаждането на процесора.
В зависимост от процесорния цокъл и вида на охлаждането, последното може да бъде захванато към дънната платка по различен начин – чрез щипки, винтове и т.н. Каквото и да е захващането, е проектирано да бъде лесно за сваляне. Разглеждаме го внимателно почесвайки се и ако се сетим как се сваля, го сваляме. Ако не се сетим, прескачаме тази стъпка и ако компютърът в един момент започне да загрява, се обръщаме към сервиз за компютри.

След като сме свалили охлаждането на процесора, виждаме колко много прах се е набил в алуминиевия радиатор и се хващаме за главата. Независимо как, прахът трябва да бъде премахнат. Най-добре е вентилаторът да се свали от радиатора, но ако не успеем, може и без да се сваля. Вече сме забелязали, че от долната страна на радиатора има има бяло, сивкаво или сребристо петно, което може да е засъхнало, а може и да цапа. Това е старата термопаста, която трябва да се почисти. Почиства се и от капачето на процесора. По-старите процесори нямат капачета и трябва много да се внимава, да не се повреди кристала. След като сме изчистили процесора от старата паста, почистваме добре цялата кутия и дънната платка, с помощта на четката и прахосмукачката. След като кутията е достатъчно чиста, пристъпваме към монтаж на процесора. Намазваме последния с термопаста, ако нямаме, отиваме да си купим ,а не се опитваме да я заместваме с паста за зъби или друг заместител. Продава се в магазините за компютри, за електроника и др. След като сме намазали процесора, монтираме охлаждането, като не забравяме да включим захранването на вентилатора в дънната платка. Ако видеокартата ни е мощна и разполага с активно охлаждане, е добре да направим същото и с нея – да свалим охлаждането, да го почисти и да положим нова термопаста.

Ако захранването е много мръсно, добре е да разглобим и него и да го обезпрашим, но това не се препоръчва на лица без нужната компетентност.
След като всичко е обезпрашено и изчистено, монтираме обратно свалените компоненти. Преди да затворим капаците, е добре да запалим машината, за да се убедим, че всичко е наред – всички компоненти и радиатори трябва да са добре фиксирани, а вентилаторите да се въртят плавно и безшумно. Ако има неизправен вентилатор е добре да го подменим.

След като сме се убедили, че всичко е наред, можем да сложим капаците и да ги завинтим.
Периодът, през който трябва да почистваме компютъра си е различен. Ако въздухът е много прашен, машината седи на пода, а кутията не е добре уплътнена, почистването трябва да се извършва често. Ако въздухът е чист, кутията седи високо  и е добре уплътнена – значително по-рядко.

Няма подобни статии.