Цифровата фотография, каквато я познаваме, съществува едва от няколко десетилетия. В действителност обаче, произходът ѝ е много по-дълбок. През 90-те години на миналия век се появиха първите налични в търговската мрежа цифрови фотоапарати, но технологията, която толкова често приемаме за даденост – с неограниченото пространство за съхранение, дисплеите за преглед в реално време и други удобства – всъщност се появява за първи път през 50-те години на миналия век.

Всичко започва с първите видеокасетофони, които са разработени през 1952 г. Това са първите устройства, които използват нещо различно от филм (кодиран сигнал на лента) като записващо средство. С помощта на касетофон хората можеха да преобразуват кода в картина.

След това, през 1957 г., човек на име Ръсел А. Кирш прави още една стъпка напред в идеята за безфилмово изображение. Неговият технологичен пробив – барабанен скенер, който усеща разликите между светлината и тъмнината в изображението – създава първото цифрово изображение. Това изображение, портрет на сина му Уолдън, е черно-бяло и много малко – само 176 пиксела. Въпреки че е примитивно по днешните стандарти, това единично изображение е определящият момент за цифровото изобразяване.

През следващите две десетилетия изследователите експериментират с цифровата технология. Всъщност развитието на цифровата фотография е тясно свързано с космическата надпревара. Изследователите разработват рудиментарни цифрови фотоапарати, които могат да бъдат изстрелвани в космоса чрез сателит. Филмът е непрактичен за космическа фотография, затова учените разработват начин, по който сателитите да изпращат цифров сигнал обратно на Земята.

През 1969 г. технологията за цифрови изображения напредва с още една стъпка, когато Уилард Бойл и Джордж Смит от Bell Labs разработват CCD чипове (зарядно-свързани устройства), които могат да се използват във видеокамери. С усъвършенстването на технологията тя започва да се налага и през 1975 г. първите CCD камери са достатъчно добри, за да ги използват операторите за телевизионно излъчване.

Пробивът за фотографите настъпва през декември 1975 г., когато Стивън Сасон от Eastman Kodak произвежда първия истински цифров фотоапарат, използващ CCD чипове. Този фотоапарат – подобно на първия филмов фотоапарат, произвеждан някога – е огромен по размер. Тежи осем килограма, има разделителна способност от 0,01 мегапиксела и създава цифрово изображение за 23 секунди, което след това се записва на касета.

Въпреки това, цифровите изображения – поне от гледна точка на фотографа – бяха непрактични и неспособни да осигурят същото качество като филмовите. Трябваше да минат още много години на пробиви, преди цифровите фотоапарати да се превърнат в нещо повече от любопитство. Един от тези пробиви е Sony Mavica, създаден през 1981 г. Тя използва два CCD чипа за запис на изображения върху дискета. По онова време на един диск могат да се съхраняват само около 25 изображения.

Оттук нататък технологията на цифровите фотоапарати продължаяа да се развива през 80-те и 90-те години. Разработени са няколко забележителни фотоапарата, включително Fuji DS-1P, който има 16 MB вътрешна карта за съхранение и един от първите в света CMOS сензори.

По това време е разработен и фотоапаратът Logitech Fotoman. Това е първият цифров фотоапарат, предлаган на пазара. Той може да създава само изображения с размер 320×240 пиксела и има един мегабайт вътрешна памет, която е достъпна само ако свържете фотоапарата с компютър. Това, заедно с високата цена (1000 USD) и факта, че качеството му все още е далеч под това на най-простите филмови фотоапарати, означава, че Fotoman никога не е добил широка популярност.

Тогава, през 1991 г., Kodak създава SLR – DCS100. Тази система използва Nikon F3 с цифров гръб, който сваля изображенията в обемисто устройство за съхранение. Тя има 1,3-мегапикселов сензор и снима цветно. Устройството за съхранение разполага с 200 MB пространство, което означаваше по-малко смени на филми за фотографите в движение.

Днес цифровите фотоапарати са навсякъде – не само като DSLR фотоапарати, но и в телефоните, компютрите, автомобилите и на стотици други места. Но цифровата ера всъщност започва още през 1957 г. и именно фотоапарати като Fotoman, Fuji DS-1P и Kodak DCS100 най-накрая поставят тези чудни устройства в ръцете на фотографите по целия свят.

Подобни статии:

1. История на детективски услуги и частни детективи Налагало ли ви се е да потърсите услугите на детективи. Имате ли съмнения за нещо или някой, живеете ли в...
2. dir.bg – една история от миналото Преди почти точно две години и половина за малко dir bg да остане в историята. Заради информационната мъгла мина малко време,...
3. Кратка история на часовниците Orient: от скромното начало до вечната елегантност   В сферата на часовникарството марката Orient се е утвърдила като видна марка, която съчетава прецизност, надеждност и вечна елегантност....
4. Кратка история на електронните везни Необходимостта от намиране на теглото на продукта е от решаващо за определяне на действителната стойност, която трябва да бъде заплатена...
5. Сватбена фотография и видеозаснемане Албумът със снимки и филмът са най-забележителните архиви на щастливия сватбен ден. Макар и да се състои дълго тържеството по...
6. Фотография и реклама Главната цел на рекламирането е да предизвика у потребителя желанието да притежава даден продукт, тоест вашия продукт. Рекламната фотография е...
7. История на бингото Всеки е чувал за интересната игра – бинго и редица хора по света са си пробвали късмета на нея. Бингото...
8. Чанти – история Първоначално европейците са носили чанти само с една единствена цел – да си носят монетите в тях. Те са били...
9. Кафе МОАК – история на успеха Caffe Moak SpA е основана в гр. Модика на о. Сицилия през 1967 г. Името на кафето произлиза от арабското Мохак...